Забравил си...
Забравил си за нежността в очите,
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...
За любовта, окриляла сърцата,
за нежно вплетените топли длани.
За чувствата, бушували в душата
и за страстта, танцуваща в кръвта ни...
Забравил си...
А слънцето потъна
във мрачната прегръдка на скръбта ми...
Сърцето ми от болка се огъна
и някак много малко стана...
Пустее то от празните преструвки,
че може и без обич да споделя.
От хладните премерени милувки
и тъжната изстинала постеля.
И моля се... Върни се, обич свята
- животът ми без тебе е пустиня...
Без теб умората цари в душата,
без теб сърцето ми от студ изстина...
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...
За любовта, окриляла сърцата,
за нежно вплетените топли длани.
За чувствата, бушували в душата
и за страстта, танцуваща в кръвта ни...
Забравил си...
А слънцето потъна
във мрачната прегръдка на скръбта ми...
Сърцето ми от болка се огъна
и някак много малко стана...
Пустее то от празните преструвки,
че може и без обич да споделя.
От хладните премерени милувки
и тъжната изстинала постеля.
И моля се... Върни се, обич свята
- животът ми без тебе е пустиня...
Без теб умората цари в душата,
без теб сърцето ми от студ изстина...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados
