Забравил си...
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...
За любовта, окриляла сърцата,
за нежно вплетените топли длани.
За чувствата, бушували в душата
и за страстта, танцуваща в кръвта ни...
Забравил си...
А слънцето потъна
във мрачната прегръдка на скръбта ми...
Сърцето ми от болка се огъна
и някак много малко стана...
Пустее то от празните преструвки,
че може и без обич да споделя.
От хладните премерени милувки
и тъжната изстинала постеля.
И моля се... Върни се, обич свята
- животът ми без тебе е пустиня...
Без теб умората цари в душата,
без теб сърцето ми от студ изстина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
