16 июл. 2007 г., 22:23

Забравил си... 

  Поэзия
638 0 7
Забравил си за нежността в очите,
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...

За любовта, окриляла сърцата,
за нежно вплетените топли длани.
За чувствата, бушували в душата
и за страстта, танцуваща в кръвта ни...

Забравил си...
                           А слънцето потъна
във мрачната прегръдка на скръбта ми...
Сърцето ми от болка се огъна
и някак много малко стана...

Пустее то от празните преструвки,
че може и без обич да споделя.
От хладните премерени милувки
и тъжната изстинала постеля.

И моля се... Върни се, обич свята
- животът ми без тебе е пустиня...
Без теб умората цари в душата,
без теб сърцето ми от студ изстина...

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??