Jul 16, 2007, 10:23 PM

Забравил си...

Poetry

859 0 7

Забравил си за нежността в очите,
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...

За любовта, окриляла сърцата,
за нежно вплетените топли длани.
За чувствата, бушували в душата
и за страстта, танцуваща в кръвта ни...

Забравил си...
А слънцето потъна
във мрачната прегръдка на скръбта ми...
Сърцето ми от болка се огъна
и някак много малко стана...

Пустее то от празните преструвки,
че може и без обич да споделя.
От хладните премерени милувки
и тъжната изстинала постеля.

И моля се... Върни се, обич свята
- животът ми без тебе е пустиня...
Без теб умората цари в душата,
без теб сърцето ми от студ изстина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво , Маги.Чудесна си.

2007-08-14T13:40:28+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Много тъжно ,много истинско,почувствах го!!!

2007-07-23T09:51:52+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Поздравявам те!
Перфектно се лее римата ти...

2007-07-20T15:18:32+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Забравил си...
А слънцето потъна
във мрачната прегръдка на скръбта ми...
Сърцето ми от болка се огъна
и някак много малко стана..."
Радвам се отново да те чета Меганс!
Сърцето ти е голямо от любов!

2007-07-18T08:49:49+03:00
Романтик (Христо Костов)

Меги, къде се губиш?
Много хубав стих!!! Поздрави!!!

2007-07-17T09:20:35+03:00