Забравям те...
Една сълза отроних,
две ти посветих,
от мислите си те изгоних,
с лика на забравата - изтрих!
Като чума се зарекох
на теб да отмъстя,
на глас клетвите изчетох,
от яд - забравила за обичта.
Но още образа ти виждам,
напомня ми за сладостта,
напомня за оная мисъл,
че няма смисъл любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теди Георгиева Todos los derechos reservados
на всички, но мисля че този стих е само за утешение,това че любовта няма смисъл също,въпреки че от раздялата ми мина много време,следата от любов не е изчезнала и почувствах,че трябва да напиша едно утешение за себе си и всичката болка,която преживях