Една сълза отроних,
две ти посветих,
от мислите си те изгоних,
с лика на забравата - изтрих!
Като чума се зарекох
на теб да отмъстя,
на глас клетвите изчетох,
от яд - забравила за обичта.
Но още образа ти виждам,
напомня ми за сладостта,
напомня за оная мисъл,
че няма смисъл любовта.
© Теди Георгиева All rights reserved.
на всички, но мисля че този стих е само за утешение,това че любовта няма смисъл също,въпреки че от раздялата ми мина много време,следата от любов не е изчезнала и почувствах,че трябва да напиша едно утешение за себе си и всичката болка,която преживях 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
