Една сълза отроних,
две ти посветих,
от мислите си те изгоних,
с лика на забравата - изтрих!
Като чума се зарекох
на теб да отмъстя,
на глас клетвите изчетох,
от яд - забравила за обичта.
Но още образа ти виждам,
напомня ми за сладостта,
напомня за оная мисъл,
че няма смисъл любовта.
© Теди Георгиева All rights reserved.
на всички, но мисля че този стих е само за утешение,това че любовта няма смисъл също,въпреки че от раздялата ми мина много време,следата от любов не е изчезнала и почувствах,че трябва да напиша едно утешение за себе си и всичката болка,която преживях 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
