Една сълза отроних,
две ти посветих,
от мислите си те изгоних,
с лика на забравата - изтрих!
Като чума се зарекох
на теб да отмъстя,
на глас клетвите изчетох,
от яд - забравила за обичта.
Но още образа ти виждам,
напомня ми за сладостта,
напомня за оная мисъл,
че няма смисъл любовта.
© Теди Георгиева Всички права запазени