Отказвам се,
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe,
болеше ме.
Съсипваше
сърцето ми.
Изгубвах те
и плаках!
Намирах те…
и плаках!!!
Обичах
като луда!
Заричах се!!!
Да спра ли?!
От думите
боли ли?
Сълзите ми
изтри ли?
Удари ли
с ръката...
поне веднъж
в стената?
Светът ми
е обречен...
Душата ми
се свлече...
Отправям се
към изхода!
Забравям те…
наистина!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
