8 нояб. 2011 г., 19:19

Забравям те... наистина!

915 0 2

Отказвам се,

                до тук съм!

Забравих се...

                 човек съм!

Обиждашe,

                болеше ме.

Съсипваше

                сърцето ми.

Изгубвах те

                 и плаках!

Намирах те…

                 и плаках!!!

Обичах

                 като луда!

Заричах се!!!

                 Да спра ли?!

От думите

                 боли ли?

Сълзите ми

                 изтри ли?

Удари ли

                 с ръката...

поне веднъж

                 в стената?

Светът ми

                 е обречен...

Душата ми

                 се свлече...

Отправям се

                  към изхода!

Забравям те…

                  наистина!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...