Отказвам се,
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe,
болеше ме.
Съсипваше
сърцето ми.
Изгубвах те
и плаках!
Намирах те…
и плаках!!!
Обичах
като луда!
Заричах се!!!
Да спра ли?!
От думите
боли ли?
Сълзите ми
изтри ли?
Удари ли
с ръката...
поне веднъж
в стената?
Светът ми
е обречен...
Душата ми
се свлече...
Отправям се
към изхода!
Забравям те…
наистина!!!
© Ина All rights reserved.