Отказвам се,
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe,
болеше ме.
Съсипваше
сърцето ми.
Изгубвах те
и плаках!
Намирах те…
и плаках!!!
Обичах
като луда!
Заричах се!!!
Да спра ли?!
От думите
боли ли?
Сълзите ми
изтри ли?
Удари ли
с ръката...
поне веднъж
в стената?
Светът ми
е обречен...
Душата ми
се свлече...
Отправям се
към изхода!
Забравям те…
наистина!!!
© Ина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
