Отказвам се,
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe,
болеше ме.
Съсипваше
сърцето ми.
Изгубвах те
и плаках!
Намирах те…
и плаках!!!
Обичах
като луда!
Заричах се!!!
Да спра ли?!
От думите
боли ли?
Сълзите ми
изтри ли?
Удари ли
с ръката...
поне веднъж
в стената?
Светът ми
е обречен...
Душата ми
се свлече...
Отправям се
към изхода!
Забравям те…
наистина!!!
© Ина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
