in4enceto_91 (Ина) in4enceto_91 (Ина)
1 91
8.11.2011 г., 19:19

Забравям те... наистина!

909 0 2

Отказвам се,

                до тук съм!

Забравих се...

                 човек съм!

Обиждашe,

                болеше ме.

Съсипваше

                сърцето ми.

Изгубвах те

                 и плаках!

Намирах те…

                 и плаках!!!

Обичах

                 като луда!

Заричах се!!!

                 Да спра ли?!

От думите

                 боли ли?

Сълзите ми

                 изтри ли?

Удари ли

                 с ръката...

поне веднъж

                 в стената?

Светът ми

                 е обречен...

Душата ми

                 се свлече...

Отправям се

                  към изхода!

Забравям те…

                  наистина!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0