Забравяме
Забравяме понякога, нали?
Бързаме, задъхани във битките си.
Не виждаме - и други ги боли.
Всеки има своят кръст
и своят ад дори.
Забравяме понякога, нали?
Във хаотичният си бяг
да виждаме, че има пролет
или че сняг вали.
Обсебени от дребни радости или беди,
не виждаме, че времето лети.
И като удар във лицето
ни спира огледалото.
Къде ли сме били,
когато то е остарявало?
Единствено разбралото,
че и без нас земята пак ще се върти
и светът след нас ще продължи.
Забравяме понякога, нали?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илиана Петрова Todos los derechos reservados
