Забравяме
Забравяме понякога, нали?
Бързаме, задъхани във битките си.
Не виждаме - и други ги боли.
Всеки има своят кръст
и своят ад дори.
Забравяме понякога, нали?
Във хаотичният си бяг
да виждаме, че има пролет
или че сняг вали.
Обсебени от дребни радости или беди,
не виждаме, че времето лети.
И като удар във лицето
ни спира огледалото.
Къде ли сме били,
когато то е остарявало?
Единствено разбралото,
че и без нас земята пак ще се върти
и светът след нас ще продължи.
Забравяме понякога, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиана Петрова Все права защищены
