May 14, 2008, 10:34 AM

Забравяме

  Poetry
681 0 6

 

                                           Забравяме понякога, нали?

                                           Бързаме, задъхани във битките си.

                                           Не виждаме - и други ги боли.

                                           Всеки има своят кръст

                                           и своят ад дори.

                                           Забравяме понякога, нали?

                                           Във хаотичният си бяг

                                           да виждаме, че има пролет

                                           или че сняг вали.  

                                           Обсебени от дребни радости или беди,

                                           не виждаме, че времето лети.

                                           И като удар във лицето

                                           ни спира огледалото.

                                           Къде ли сме били,

                                           когато то е остарявало?

                                           Единствено разбралото,

                                           че и без нас земята пак ще се върти

                                           и светът след нас ще продължи.

                                           Забравяме понякога, нали?      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...