Забвение

7 dic 2013, 20:33

Poesía

431 0 0

Виждаш – годините сменят се бавно,

пътят едва криволичи.

Знаем се вече, бих казал, отдавна,

свои сме, а всъщност сме ничии.

Чувствам, че в мен избледняваш

и даже – сива мъгла те обгръща.

Отговор няма, въпрос незададен –

думите в камък превръщам.

Вярвам, че Коледа пак ще ме радва,

вярвам, че още те има.

Същата тази, която ми даде

буен пожар посред зима.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.