Забвение

7.12.2013 г., 20:33 ч.

Поезия

432 0 0

Виждаш – годините сменят се бавно,

пътят едва криволичи.

Знаем се вече, бих казал, отдавна,

свои сме, а всъщност сме ничии.

Чувствам, че в мен избледняваш

и даже – сива мъгла те обгръща.

Отговор няма, въпрос незададен –

думите в камък превръщам.

Вярвам, че Коледа пак ще ме радва,

вярвам, че още те има.

Същата тази, която ми даде

буен пожар посред зима.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.