Забвение
681
0
0
Виждаш – годините сменят се бавно,
пътят едва криволичи.
Знаем се вече, бих казал, отдавна,
свои сме, а всъщност сме ничии.
Чувствам, че в мен избледняваш
и даже – сива мъгла те обгръща.
Отговор няма, въпрос незададен –
думите в камък превръщам.
Вярвам, че Коледа пак ще ме радва,
вярвам, че още те има.
Същата тази, която ми даде
буен пожар посред зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
