Забвение
682
0
0
Виждаш – годините сменят се бавно,
пътят едва криволичи.
Знаем се вече, бих казал, отдавна,
свои сме, а всъщност сме ничии.
Чувствам, че в мен избледняваш
и даже – сива мъгла те обгръща.
Отговор няма, въпрос незададен –
думите в камък превръщам.
Вярвам, че Коледа пак ще ме радва,
вярвам, че още те има.
Същата тази, която ми даде
буен пожар посред зима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
