10 feb 2005, 23:54

Зачатие_І

  Poesía
1.1K 0 2

 


 Тишината дреме сладко,
                                     уморено дреме,
                                                                   две                        
                         Л                    В
                                     Е                      И
                                  Д                          С
                                  Е                         У
                                  Н                        Л
                                  И                         К
                                                             И


                        струйки спряло време
пробиват мрака
                          лепнещ
                                      от неозвучени думи
                                                                   и от аромата на плътта.
               ОРГАЗЪМ.
      Две
               неизречени слова - висулки
                                                          проникват ледено във мрака
    с две
                        Т                    О
                                 Р                      Ч
                                Ъ                     А
                                 П                      К
                                  Н                      В
                                 Е                     А
                                Щ                       Н
                                И                        И
                                                           Я


и освещават със духа си
                                        знака
                                                  от уплътнено време,
  стенещо
               с ухание на тишина
                                             с две струйки слети във едно
           ЗАЧАТИЕ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...