10.02.2005 г., 23:54

Зачатие_І

1K 0 2

 


 Тишината дреме сладко,
                                     уморено дреме,
                                                                   две                        
                         Л                    В
                                     Е                      И
                                  Д                          С
                                  Е                         У
                                  Н                        Л
                                  И                         К
                                                             И


                        струйки спряло време
пробиват мрака
                          лепнещ
                                      от неозвучени думи
                                                                   и от аромата на плътта.
               ОРГАЗЪМ.
      Две
               неизречени слова - висулки
                                                          проникват ледено във мрака
    с две
                        Т                    О
                                 Р                      Ч
                                Ъ                     А
                                 П                      К
                                  Н                      В
                                 Е                     А
                                Щ                       Н
                                И                        И
                                                           Я


и освещават със духа си
                                        знака
                                                  от уплътнено време,
  стенещо
               с ухание на тишина
                                             с две струйки слети във едно
           ЗАЧАТИЕ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...