Тя потропва с бастунчето в мрака.
Запетайка сред стройни тополи,
тя ситни. Ала кой ли я чака?
За цигарка и огънче моли.
А от пейката грубо се смеят:
"Да бе, огън за тази клошарка!"
Някой камък захвърля по нея.
Друг замеря я с мръсна угарка.
Тя изхлипва във шепи горчиво
и вини - безутешна, съдбата.
Беше някога млада, красива
и владееше вещо играта. ...