Зад борда
Тя потропва с бастунчето в мрака.
Запетайка сред стройни тополи,
тя ситни. Ала кой ли я чака?
За цигарка и огънче моли.
А от пейката грубо се смеят:
"Да бе, огън за тази клошарка!"
Някой камък захвърля по нея.
Друг замеря я с мръсна угарка.
Тя изхлипва във шепи горчиво
и вини - безутешна, съдбата.
Беше някога млада, красива
и владееше вещо играта.
Разпиляваше власт и богатство.
... Но внезапно изпадна зад борда.
На живота изгуби компаса,
укроти си мечтите с намордник.
И сега е в деветата глуха...
По-самотна от гларусов крясък.
По брега със тояжка почуква
и нощува в крайбрежните храсти.
Някой ден със усмивка беззъба
ще докрета сама до скалите.
Ще почака за вятър попътен
и към морското дъно ще литне.
© Бианка Габровска All rights reserved.
