Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
11.02.2013 г., 12:47 ч.

Зад борда 

  Поезия » Друга
1188 0 20

Тя потропва с бастунчето в мрака.

Запетайка сред стройни тополи,

тя ситни. Ала кой ли я чака?

За цигарка и огънче моли.

 

А от пейката грубо се смеят:

"Да бе, огън за тази клошарка!"

Някой камък захвърля по нея.

Друг замеря я с мръсна угарка.

 

Тя изхлипва във шепи горчиво

и вини - безутешна, съдбата.

Беше някога млада, красива

и владееше вещо играта.

 

Разпиляваше власт и богатство.

... Но внезапно изпадна зад борда.

На живота изгуби компаса,

укроти си мечтите с намордник.

 

И сега е в деветата глуха...

По-самотна от гларусов крясък.

По брега със тояжка почуква

и нощува в крайбрежните храсти.

 

Някой ден със усмивка беззъба

ще докрета сама до скалите.

Ще почака за вятър попътен

и към морското дъно ще литне.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??