15 sept 2016, 18:05

Зад девет хълма

  Poesía
543 0 0

От моят дом, през девет хълма
е родна, българска земя.
Душата ми, любов изпълва.
Сърцето ми е светлина.

 

Там, като в приказка позната,
река тече във златен цвят.
След песента на тишината,
волове, нивите орат.

 

Магия, времето е спряло.
Небето грее от звезди.
През девет хълма е началото
на идващите старини.

 

Щурчета с музика рисуват
надеждата за светлина.
След сто лета, ще ни се струва,
че всичко почва от сега.

 

Народът мъкне свойто бреме
по свята, българска земя.
Зад девет хълма, като мене
проклинат сивата мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...