От моят дом, през девет хълма
е родна, българска земя.
Душата ми, любов изпълва.
Сърцето ми е светлина.
Там, като в приказка позната,
река тече във златен цвят.
След песента на тишината,
волове, нивите орат.
Магия, времето е спряло.
Небето грее от звезди.
През девет хълма е началото
на идващите старини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up