15.09.2016 г., 18:05

Зад девет хълма

541 0 0

От моят дом, през девет хълма
е родна, българска земя.
Душата ми, любов изпълва.
Сърцето ми е светлина.

 

Там, като в приказка позната,
река тече във златен цвят.
След песента на тишината,
волове, нивите орат.

 

Магия, времето е спряло.
Небето грее от звезди.
През девет хълма е началото
на идващите старини.

 

Щурчета с музика рисуват
надеждата за светлина.
След сто лета, ще ни се струва,
че всичко почва от сега.

 

Народът мъкне свойто бреме
по свята, българска земя.
Зад девет хълма, като мене
проклинат сивата мъгла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...