20 oct 2008, 9:53

Зад девет зида...

3.7K 3 54

 

     Зад девет зида...

 

                               на Миро

 

 

Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени.
Ръцете ми – ръждясали
от непрегръщане.
Заключени брави
са устните. Студени.
Усмивката –
пресъхнал кладенец.
Без време.
От жажда се разпуква.
Земетръсно.
Покълват думите.
След дъжд. Във мене.
Разстрелвам тихото.
И смях възкръсва.
Душата ми е бяла
в женската си същност.
Зад девет зида криех я.
На тъмно.
И пътници от прага ѝ
съм връщала.

Навярно теб съм чакала...
В очите ми се съмна.


17.10.2008 г.

 

                                         клип, Зад девет зида...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Земетръсно" е това стихотворение! Разтърсва от чувства!
    Поздравления!
  • Образно и внушително...
    Хубав избор.
    Поздравления!
  • Браво на редактора, че се е сетил за това великолепно произведение!
  • Такава душа не трябва да се зазижда!
    Удоволствие си!
  • Страхотен стих!!! Докато го четях неусетно се бях усмихнала запленена от красотата на думите ти!
    ..."Ръцете ми - ръждясали
    от непрегръщане."...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...