Зад девет зида...
Зад девет зида...
на Миро
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени.
Ръцете ми – ръждясали
от непрегръщане.
Заключени брави
са устните. Студени.
Усмивката –
пресъхнал кладенец.
Без време.
От жажда се разпуква.
Земетръсно.
Покълват думите.
След дъжд. Във мене.
Разстрелвам тихото.
И смях възкръсва.
Душата ми е бяла
в женската си същност.
Зад девет зида криех я.
На тъмно.
И пътници от прага ѝ
съм връщала.
Навярно теб съм чакала...
В очите ми се съмна.
17.10.2008 г.
клип, Зад девет зида...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
