Зад картините

2 jul 2010, 15:47

Poesía » Otra

632 0 3

Зад картините

Животът около мен препускаше като стихия,

а аз стоях там със захабена палитра и късче хартия.

Чаках нечий тъжен глас свойта тайна да ми сподели

и за новата лъжлива картина да ме вдъхнови.

Срещах много съдби, рисувайки своите картини.

Някои от тях рисувах с часове, а други с години,

и всеки щрих по тях бе нечий хубав спомен,

или пък болезнен, дълбоко в съзнанието заровен.

Крадях мигове и запълвах с тях празните платна,

крадях, защото не знаех как да опиша своята съдба.

Неусетно зад картините започнах да се крия,

с надежда, че в тях нови пътища ще преоткрия.

А сега покарай мен се сипят разпилените листи,

все така празни, снежно бели, чисти.

Сякаш тайничко зад гърба ми се смеят

за туй, че още в чужди спомени живея.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.