19 ene 2015, 17:57

Зад липсата 

  Poesía
1073 0 10

 

 

 

Зад липсата, 

където оцелявам, 

зад фугите

в редовната вина 

намирам те

и винаги те нямам, 

и дишам векове - 

като във храм.

Зад устрема, 

където свършва 

времето, 

разстилам шепа дъжд.

И съм сама. 

Рискувам всяка нота

недоверие, 

разливам се

в чертите на нощта.

А липсата е път 

като отлагане... 

И думите са дишащи

писма, 

където тишината

е желание

в любимите ми 

тъмни очила.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми! Поздрав!
  • "А липсата е път
    като отлагане... "
    Да! Страхотно!
  • Много хубаво!
  • Прочетох с удоволствие. Поздравления
  • Изразила си неизразимото!
    Интересен стих!
  • Красив портрет на липсата.И точен
    като куршум попаднал във целта.
    И белег отстрани на слепоочието
    след рана от последната вина...

    Ръкопляскам с възхищение,Герда!
  • Прекрасно...!!!
  • Ще се повторя, но и на мен ми хареса формата и тези "дишащи писма"!
  • БРАВО!!!
  • Докосваща импресия.

    "И думите са дишащи писма,
    където тишината е желание..."

    Тези редове са интересна находка, носеща в себе си поезия.

    Харесаха ми още и парадоксалните редове:

    "Зад липсата, където оцелявам,
    зад фугите в редовната вина
    намирам те...
    И съм сама."

    Поздравление, Герда! Твоята образност и начин на писане импонират.
Propuestas
: ??:??