Зад липсата,
където оцелявам,
зад фугите
в редовната вина
намирам те
и винаги те нямам,
и дишам векове -
като във храм.
Зад устрема,
където свършва
времето,
разстилам шепа дъжд.
И съм сама.
Рискувам всяка нота
недоверие,
разливам се
в чертите на нощта.
А липсата е път
като отлагане...
И думите са дишащи
писма,
където тишината
е желание
в любимите ми
тъмни очила.
© Геновева Христова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
