Зад липсата,
където оцелявам,
зад фугите
в редовната вина
намирам те
и винаги те нямам,
и дишам векове -
като във храм.
Зад устрема,
където свършва
времето,
разстилам шепа дъжд.
И съм сама.
Рискувам всяка нота
недоверие,
разливам се
в чертите на нощта.
А липсата е път
като отлагане...
И думите са дишащи
писма,
където тишината
е желание
в любимите ми
тъмни очила.
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
