Зад липсата
Зад липсата,
където оцелявам,
зад фугите
в редовната вина
намирам те
и винаги те нямам,
и дишам векове -
като във храм.
Зад устрема,
където свършва
времето,
разстилам шепа дъжд.
И съм сама.
Рискувам всяка нота
недоверие,
разливам се
в чертите на нощта.
А липсата е път
като отлагане...
И думите са дишащи
писма,
където тишината
е желание
в любимите ми
тъмни очила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
