9 feb 2025, 19:59

Зад миглите гримирани със сиви дни

  Poesía
422 11 9

Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.  
И моите хронични блянове те ваят,
сърдечна скулптура в притихнал океан.
Звезда родила се от погледа разкаян
на юношата прокълнат да бъде сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасни, омиротворяващи стихове, Младене! За миг се откъсваш от реалната фамилиарност и някак тайничко мечтаеш!
    Поздравявам те!
  • Благодаря на всички коментирали и поставили в Любими това мое скромно стихотворение.
    Дълбоко съм трогнат!
    Утре е рожденият ден на големия български поет и скъп мой приятел - Владислав Недялков, когото ние - приятелите му, наричахме просто Влади. Неговият уникален творчески почерк правеше чест на този сайт. За жалост той вече не е сред нас заради изтриване на профила му. Но нека да си спомним за него с най-хубави чувства. Поздравявам го в аванс по случай светлия му празник с една песен, която надявам се да хареса и на вас:

    https://www.youtube.com/watch?v=FdPvG3RXxGM
  • Чета го и си мисля, какво могат да направят с човека, такива прекрасни стихове, като този. И веднага си отговарям - да го вдъхновят и да обичат до края поезията! Поздравявам те, Младен!
  • Прекрасно видение!
  • Тайни копнежи и страст! Прекрасен стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...