9.02.2025 г., 19:59

Зад миглите гримирани със сиви дни

414 11 9

Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.  
И моите хронични блянове те ваят,
сърдечна скулптура в притихнал океан.
Звезда родила се от погледа разкаян
на юношата прокълнат да бъде сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасни, омиротворяващи стихове, Младене! За миг се откъсваш от реалната фамилиарност и някак тайничко мечтаеш!
    Поздравявам те!
  • Благодаря на всички коментирали и поставили в Любими това мое скромно стихотворение.
    Дълбоко съм трогнат!
    Утре е рожденият ден на големия български поет и скъп мой приятел - Владислав Недялков, когото ние - приятелите му, наричахме просто Влади. Неговият уникален творчески почерк правеше чест на този сайт. За жалост той вече не е сред нас заради изтриване на профила му. Но нека да си спомним за него с най-хубави чувства. Поздравявам го в аванс по случай светлия му празник с една песен, която надявам се да хареса и на вас:

    https://www.youtube.com/watch?v=FdPvG3RXxGM
  • Чета го и си мисля, какво могат да направят с човека, такива прекрасни стихове, като този. И веднага си отговарям - да го вдъхновят и да обичат до края поезията! Поздравявам те, Младен!
  • Прекрасно видение!
  • Тайни копнежи и страст! Прекрасен стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...