Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31 jul 2008, 6:37

Зад решетките ми тихо ще се зазорява 

  Poesía » Otra
599 0 13
Слънцето навярно ще погали
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора,
ще приплисква тънката вода на двора.
Мама, в кърпичка съня си скрила,
ще тършува нещичко из скрина. 
Със бакърените, сиви амулети,
знам, сестра ми във съня си ще брои
дните, безсватовно  загорчели,
и със гълъбите бели ще лети.
Кучето по кучешки ще лавне,
да предъвка със луната вечерта.
Зад решетките ми тихо ще се зазорява,
без да е дошъл при мен сънят.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??