Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31.07.2008 г., 6:37 ч.

Зад решетките ми тихо ще се зазорява 

  Поезия » Друга
605 0 13
Слънцето навярно ще погали
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора,
ще приплисква тънката вода на двора.
Мама, в кърпичка съня си скрила,
ще тършува нещичко из скрина. 
Със бакърените, сиви амулети,
знам, сестра ми във съня си ще брои
дните, безсватовно  загорчели,
и със гълъбите бели ще лети.
Кучето по кучешки ще лавне,
да предъвка със луната вечерта.
Зад решетките ми тихо ще се зазорява,
без да е дошъл при мен сънят.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??