Зад решетките ми тихо ще се зазорява
Слънцето навярно ще погали
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора,
ще приплисква тънката вода на двора.
Мама, в кърпичка съня си скрила,
ще тършува нещичко из скрина.
Със бакърените, сиви амулети,
знам, сестра ми във съня си ще брои
дните, безсватовно загорчели,
и със гълъбите бели ще лети.
Кучето по кучешки ще лавне,
да предъвка със луната вечерта.
Зад решетките ми тихо ще се зазорява,
без да е дошъл при мен сънят.
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора,
ще приплисква тънката вода на двора.
Мама, в кърпичка съня си скрила,
ще тършува нещичко из скрина.
Със бакърените, сиви амулети,
знам, сестра ми във съня си ще брои
дните, безсватовно загорчели,
и със гълъбите бели ще лети.
Кучето по кучешки ще лавне,
да предъвка със луната вечерта.
Зад решетките ми тихо ще се зазорява,
без да е дошъл при мен сънят.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
