Зад своя си праг
Всеки скрива зад своя си праг
плодовете на щедрото лято
и очаква снега – гост или враг
щом изпрати последното ято…
Попритваря очи и се взира
в синевата на златната есен…
Стихва, въздъхва, поспира
в ритъма свой поднебесен…
Спорът за някаква си троха
дето разделя врабец от врабците
праща с усмивка далече страха.
Нощем все още се чуват щурците…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
