Всеки скрива зад своя си праг
плодовете на щедрото лято
и очаква снега – гост или враг
щом изпрати последното ято…
Попритваря очи и се взира
в синевата на златната есен…
Стихва, въздъхва, поспира
в ритъма свой поднебесен…
Спорът за някаква си троха
дето разделя врабец от врабците
праща с усмивка далече страха.
Нощем все още се чуват щурците…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
