24.09.2017 г., 19:49 ч.

Зад своя си праг 

  Поезия » Друга
5.0 / 15
547 4 14
Всеки скрива зад своя си праг
плодовете на щедрото лято
и очаква снега – гост или враг
щом изпрати последното ято…
Попритваря очи и се взира
в синевата на златната есен…
Стихва, въздъхва, поспира
в ритъма свой поднебесен…
Спорът за някаква си троха
дето разделя врабец от врабците
праща с усмивка далече страха.
Нощем все още се чуват щурците…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
  • Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...
  • Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...

Още произведения »