31 oct 2021, 15:16

Зад видимото

  Poesía
653 1 4

Разярени и гневни води се отприщват

и заливат с презрение целият град.

Битка яростна пред очите разнищва,

буря вилнее в зримо незримия свят.

……………

Зад стягащата бързо паднала мъглявина,

съзирам чудо неуловимо със сетивата.

Окъпана от ласката на нежна светлина,

разгъна се неописуемо красива, синевата.

 

Пред погледа ми всичко видимо е мрачно,

отеква в натежалото от гледката  сърце.

Отвъд разкриваш пред очите ми прозрачно

победа, мъдро скрита от земното лице.

 

Разчупен мракът губи власт над мен,

Кой може пред Величието Ти, да се изправи?

Денят отвън тъмнее все по-озлобен,

душата ми избира и всред буря да Те слави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...