Зад видимото
Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
……………
Зад стягащата бързо паднала мъглявина,
съзирам чудо неуловимо със сетивата.
Окъпана от ласката на нежна светлина,
разгъна се неописуемо красива, синевата.
Пред погледа ми всичко видимо е мрачно,
отеква в натежалото от гледката сърце.
Отвъд разкриваш пред очите ми прозрачно
победа, мъдро скрита от земното лице.
Разчупен мракът губи власт над мен,
Кой може пред Величието Ти, да се изправи?
Денят отвън тъмнее все по-озлобен,
душата ми избира и всред буря да Те слави.
© Мария All rights reserved.
Най-много през бурите, тогава най-много
