Зад вратата

alexandra6432 (Але)
2 0

4 sept 2008, 8:16

Poesía

318 0 2

Само за миг си затворих очите

и пред мен се отвори врата,

зад която видях аз света на мечтите,

на надеждите, на любовта.

Но уплаших се аз от картината чудна

и веднага отворих очи,

и не зная аз спя ли или пък съм будна,

и не зная коя съм дори.

Осмелявам се пак да прекрача през прага

и откривам безброй чудеса,

но помислям за теб и се спирам веднага...

Ще бъдеш ли тук ти сега?

Та това е светът на мечти и химери,

а ти си в реалността...

Няма начин аз тук да те намеря,

зад тази вълшебна врата.

Бързо тя се затваря и осъзнавам,

че вечно аз тук ще остана.

Тръгвам стремглаво, едва аз успявам

в последния миг да я хвана.

Излизам и поглед към тебе отправям,

и сърцето ми лудо забива.

Задъхана, бледа, за ръка те улавям,

че си близо до мене - щастлива.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.