4 sept 2008, 8:16

Зад вратата

  Poesía
409 0 2
Само за миг си затворих очите

и пред мен се отвори врата,

зад която видях аз света на мечтите,

на надеждите, на любовта.

Но уплаших се аз от картината чудна

и веднага отворих очи,

и не зная аз спя ли или пък съм будна,

и не зная коя съм дори.

Осмелявам се пак да прекрача през прага

и откривам безброй чудеса,

но помислям за теб и се спирам веднага...

Ще бъдеш ли тук ти сега?

Та това е светът на мечти и химери,

а ти си в реалността...

Няма начин аз тук да те намеря,

зад тази вълшебна врата.

Бързо тя се затваря и осъзнавам,

че вечно аз тук ще остана.

Тръгвам стремглаво, едва аз успявам

в последния миг да я хвана.

Излизам и поглед към тебе отправям,

и сърцето ми лудо забива.

Задъхана, бледа, за ръка те улавям,

че си близо до мене - щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Але Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...