4.09.2008 г., 8:16

Зад вратата

410 0 2
Само за миг си затворих очите

и пред мен се отвори врата,

зад която видях аз света на мечтите,

на надеждите, на любовта.

Но уплаших се аз от картината чудна

и веднага отворих очи,

и не зная аз спя ли или пък съм будна,

и не зная коя съм дори.

Осмелявам се пак да прекрача през прага

и откривам безброй чудеса,

но помислям за теб и се спирам веднага...

Ще бъдеш ли тук ти сега?

Та това е светът на мечти и химери,

а ти си в реалността...

Няма начин аз тук да те намеря,

зад тази вълшебна врата.

Бързо тя се затваря и осъзнавам,

че вечно аз тук ще остана.

Тръгвам стремглаво, едва аз успявам

в последния миг да я хвана.

Излизам и поглед към тебе отправям,

и сърцето ми лудо забива.

Задъхана, бледа, за ръка те улавям,

че си близо до мене - щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Але Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...