Sep 4, 2008, 8:16 AM

Зад вратата

  Poetry
411 0 2
Само за миг си затворих очите

и пред мен се отвори врата,

зад която видях аз света на мечтите,

на надеждите, на любовта.

Но уплаших се аз от картината чудна

и веднага отворих очи,

и не зная аз спя ли или пък съм будна,

и не зная коя съм дори.

Осмелявам се пак да прекрача през прага

и откривам безброй чудеса,

но помислям за теб и се спирам веднага...

Ще бъдеш ли тук ти сега?

Та това е светът на мечти и химери,

а ти си в реалността...

Няма начин аз тук да те намеря,

зад тази вълшебна врата.

Бързо тя се затваря и осъзнавам,

че вечно аз тук ще остана.

Тръгвам стремглаво, едва аз успявам

в последния миг да я хвана.

Излизам и поглед към тебе отправям,

и сърцето ми лудо забива.

Задъхана, бледа, за ръка те улавям,

че си близо до мене - щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Але All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...