Зад завесите от течен мрак
На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота
забравени гонят мое дихание,
обвити в цигарена тишина,
се давят тихо в своето ридание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados