Зад завесите от течен мрак
На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота
забравени гонят мое дихание,
обвити в цигарена тишина,
се давят тихо в своето ридание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Иванова Все права защищены