Защо, скъпи, ти ме остави?
Да не би да ме забрави?
Осъзнаваш ли,че в злобата си се удави?
А сега само рани ми остави...
Беше друго време, когато се смяхме
и нощта не щадяхме
и да се любим бурно щяхме...
Сега е друго, а преди щастливи бяхме...
Но станах силна и няма да заплача,
дори заради теб по земята да се влача.
Заклевам се! Ще изпълня тази задача!
А след време на сърцето ми пак ще си търсача.