19.08.2007 г., 20:04

Задачата

894 0 0
Защо, скъпи, ти ме остави?
Да не би да ме забрави?
Осъзнаваш ли,че в злобата си се удави?

А сега само рани ми остави...

Беше друго време, когато се смяхме
и нощта не щадяхме
и да се любим бурно щяхме...

Сега е друго, а преди щастливи бяхме...

Но станах силна и няма да заплача,
дори заради теб по земята да се влача.
Заклевам се! Ще изпълня тази задача!

А след време на сърцето ми пак ще си търсача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оля Валериева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...