19 авг. 2007 г., 20:04

Задачата

901 0 0
Защо, скъпи, ти ме остави?
Да не би да ме забрави?
Осъзнаваш ли,че в злобата си се удави?

А сега само рани ми остави...

Беше друго време, когато се смяхме
и нощта не щадяхме
и да се любим бурно щяхме...

Сега е друго, а преди щастливи бяхме...

Но станах силна и няма да заплача,
дори заради теб по земята да се влача.
Заклевам се! Ще изпълня тази задача!

А след време на сърцето ми пак ще си търсача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Оля Валериева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...