Нямам време. Просто нямам. Искам 100 неща да свърша веднага, но ми се иска и почивка. Искам аз да гледам капещия дъжд или пък да съм излеганта в топлата ръж. Крясък. От хиляди задължения и липса на прозрения. Какъв е този ден сега, искам да приключи веднага! Искам си леглото много, да го гушна и готово. Оф и пак задача... Почвам вече объркано да крача. Моля ви днес съм заета чакам подкрепа. Но не. Подкрепата няма я и аз съм пак в задачи олисана и заблеяна. Абсолютно отвеяна. И какво като съм заета и без подкрепа, нима е края на света? Ами не, но не е добре. Мозъка прегрява и остава на саме с едно кюфте. Ама кюфте от киноа... Ех къде отиде пак тая глава... Задачата зове ме тя отново. Казвам ви до после и до скоро!