21.03.2018 г., 16:36

Задачи

577 1 1

Нямам време. Просто нямам. Искам 100 неща да свърша веднага, но ми се иска и почивка. Искам аз да гледам капещия дъжд или пък да съм излеганта в топлата ръж. Крясък. От хиляди задължения и липса на прозрения. Какъв е този ден сега, искам да приключи веднага! Искам си леглото много, да го гушна и готово. Оф и пак задача... Почвам вече объркано да крача. Моля ви днес съм заета чакам подкрепа. Но не. Подкрепата няма я и аз съм пак в задачи олисана и заблеяна. Абсолютно отвеяна. И какво като съм заета и без подкрепа, нима е края на света? Ами не, но не е добре. Мозъка прегрява и остава на саме с едно кюфте. Ама кюфте от киноа... Ех къде отиде пак тая глава... Задачата зове ме тя отново. Казвам ви до после и до скоро!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • До после и до скоро.
    И да внимаваш да не прегрееш съвсем, ако трябва истинско кюфте си поръчай

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...